Да не подценяваме опасността от измръзване!

Едно от хубавите неща в живота са дните на почивката. През лятото мислите ни са насочени към морето, другите водни басейни и слънчевия тен. През зимата си мечтаем за планината, натрупания сняг, скиорските писти и вечерите край камината.

Почивката си е почивка, но… си има и рискове.

Дългият престой по жарките лъчи на слънцето през лятото може да ни донесе изгаряния и топлинен / слънчев удар.

Зимата не е по-безопасна – през този сезон могат да ни споходят локални измръзвания и / или преохлаждане на организма ни (хипотермия).

Известно е, че за нормалната обмяна на веществата и протичане на другите физиологичи процеси, температурата на човешкото тяло трябва да се поддържа в определени граници. Обикновено стойностите под 35оС се считат за неблагоприятни и дори опасни.

Измръзването е резултат от критично излагане на някои части на тялото на ниски температури. То води до намаляване на циркулацията на кръвта с последващо замръзване и поява на ледени микрокристали отначало в повърхностния кожен слой, а впоследствие – и в тъканите.  Най-общо можем да го разглеждаме като повърхностно и дълбоко. Продължителното излагане на студ може да доведе до умъртвяване на тъканите, а силната хипотермия – и до смърт.

Най-висок е рискът от поражения върху крайниците ни – пръсти на краката и ръцете, върху ушните миди и кожата на лицето, защото те се най-отдалечени от сърцето и са с най-голяма изложена на неблагоприятно въздействие повърхност.

 

Поражения при измръзване

 

Степените на измръзване са четири:

първа: засегната е повърхността на горния слой на кожата (т.н. епидермис);

втора: засегната е повърхността на основния кожен слой (т.н. дерма) с появата на мехури, но тъканите в дълбочина не са поразени;

трета: засегнат е основният кожен слой (дерма) в дълбочина, с течение на времето измръзналите тъкани умират (некротизират);

четвърта: измръзването вече е нанесло необратими поражения върху мускули, сухожилия, съдове, кости…

Кои фактори водят до хипотермия и / или измръзване?

На първо място това са екстремно ниските температури в комбинация със силен вятър.

На второ – продължителността на излагане на неблагоприятните въздействия, утежняващ фактор е липсата на движение.

На трето – общото състояние на организма: възраст, силна умора, някои заболявания (диабет, сърдечно-съдови заболявания, влошено периферно кръвоснабдяване), употреба на алкохол и медикаменти, които първоначално могат да „маскират“ усещането за студ.

Рисковете са по-големи при недостатъчна подготовката за пребиваване на открито – тясно / неподходящо облекло и обувки, липса на топлозащитни непромокаеми ръкавици и шапка… При планински преходи резервни комплекти чорапи и облекло са задължителни, защото мократа кожа топлоотдава по-бързо.

 

Защита от измръзване

 

При измръзване:

– ако е възможно пострадалият се поставя на място с нормална температура (в помещение, автомобил);

– освобождава се от дрехи / обувки и се прави оглед на засегнатите места (цвят на кожата, наличие на мехури…);

– измръзналите повърхности се затоплят до телесна температура (например със сухи ръце или във вода с температура 37 – 380С) и се превързват с нестегната стерилна превръзка (марля и бинт, запълнени с памук);

– дават се затоплени подсладени напитки, а при необходимост – обезболяващи медикаменти;

– търси се компетентна лекарска помощ (при съмнения за висока степен на измръзване това се прави незабавно след откриване на пострадалия).

Не се допуска:

– потапяне на измръзнали крайници в гореща вода или рязко затопляне в непосредствена близост до нагревателен уред;

– масаж и разтриване със сняг (води до преохлаждане и нараняване на кожата);

– пукане на образуваните от измръзването мехури;

– ходене / движение на засегнатите крайници при тежко измръзване;

– употреба на алкохол.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Не съм робот! * Времето изтече. Моля, презаредете!

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.