Единична терапевтична техника все още предизвиква много спорове, лечение чрез хомеопатия се практикува по целия свят, както от лекари, стоматолози и ветеринарни лекари като Naturopaths, акупресура, практикуващи аюрведическата медицина, няколко други здравни специалисти. Въпреки това, в Квебек, само професионалния хомеопат има цялостно обучение, което гарантира нейната компетентност в използването на основните принципи на хомеопатията.
Основана в началото на деветнадесети век от Самуел Ханеман, тя се основава главно на:
Законът на сходство. Similia similibus curentur, като се лекува с подобно. Този принцип, който проследява назад към Хипократ, е, че едно вещество, което причинява група от симптоми при здрав човек може да излекува болен човек, с когото се проявява същата група от симптоми. Той е този принцип, който е дал името си на хомеопатията, гръцките думи хомео и патос което означава съответно „подобен“ и „болест или страдание.“
Закон на индивидуализация. В хомеопатията се отнасяме към всеки отделен пациент, а не болестта да се направи това изследване е най-характерни симптоми при човек, като се вземат предвид всички аспекти, които характеризират физическа, психологическа, умствена, психическа, наследственост и т.н. Необходима е цялостна картинка със симптоми, характерни за индивида.
Методът на високи разреждания. Теорията твърди, че хомеопатичното разреждане и „съживяването“ на средство за защита може да потенцира терапевтични ефекти. Хомеопатичните лекарства се разреждат няколко пъти във вода или в смес от вода и алкохол, до точката, че обикновено има повече химически следи от молекули, които се състоят първоначалното вещество. Между последователни разреждания, се прилага за отстраняване на поредица от трусове (известен в жаргона на succussions хомеопати), за да се „тласък“. Тази динамика ще бъде абсолютно задължително за ефективността на продукта.
Нито едното, нито другото от тези фондации е, към днешна дата, се радва на подкрепата на научната общност. Законът на сходство се противопоставя на конвенционалната медицинския подход, за борба с болестта, се основава на наркотици, чиято цел е да се премахнат симптомите или унищожи агресорите. Например, лекарство, което дава треска надолу, когато температурата на пациента се счита за твърде висока, антибиотик, който унищожава бактерии, причиняващи инфекция, антиацид за борба стомашна хиперкиселинност, хипотензивен за коригиране на високо кръвно налягане и т.н. Това се нарича „алопатията“ ало смисъл „различен“.
Що се отнася до процеса на високи разреждания, тя отива на зърното на модерна фармакология, която се основава на биологичната активност на специфични молекули. От гледна точка на химическата, терапевтичен ефект се дължи на специфични молекули. Въпреки това, в повечето хомеопатични препарати, ние вече не се намерят тези молекули.

От гледна точка на правото на индивидуализация официалния алопатичната медицина не се счита, че тялото реагира като цяло тя е по-скоро се задържа на функциите на всяка единица поотделно. Това е по-механичен подход. Хомеопатията е холистична медицина.
Затова няма нищо чудно във факта, че обектът е причинил в миналото – и все още предизвиква – много оживена дискусия сред учените. Въпреки това, хомеопатични лекарства се използват за лечение на пациенти в продължение на 200 години и нищо не показва, че популярността на това лечение се намалява или със здравни специалисти, които използват или да се пациентите, които приемат.