Преди човек да достигне до мечтаната работа, която го удовлетворява професионално, емоционално и финансово, обикновено трябва да извърви дълъг път. Изключваме варианта на тези, които съдбата им е дала влиятелни роднини и приятели. Затова и аз, веднага след като взех заветната диплома по счетоводство от университета, се приготвих да извървя пътя и да стана един истински професионалист.

Мъдрост на незнаен автор гласи, че „когато работата ти носи удоволствие, значи не работиш”. В нашата родина за жалост все по-малко хора се занимават с това, което им носи положителни емоции. Нещо повече – в България все по-малко хора работят това, за което имат талант, образование и желание. Факторите за това са много – тежката финансова криза, довела до структурни промени в икономиката, замиране на цели отрасли, образователната система, която не отговаря на реалната нужда на икономика от кадри, типичната за нашите ширини „шуробаджанащина” при подбора на кадри и т.н. Това пречи на повишаването на производителността на цялата икономика, което е и основната предпоставка за повишаване на конкурентоспособността и, защото хората са принудени да работят това, за което нямат талант, умения и желание.

Така аз много бързо достигнах до тези изводи, в опита си да намеря първа работа по специалността. За добро или за лошо преди години се насочих да уча в Търговската гимназия в Пловдив, по-късно дали от инат да съм последователен, или под въздействие на учителката ни по счетоводство, започнах да уча „Счетоводство и контрол” в УНСС, като не се спрях, докато не завърших и магистратура по същата специалност, решен да стигна до висините на професията.

Още от първите интервюта за работа като счетоводител разбрах, че мисията няма да е толкова лесна. В България се оказва, че почти никой не иска да инвестира и 1 лев в обучението на кадри, а е най-добре да открадне готов специалист, който да може да му носи пари още от първата минута.

И вече когато бях на ръба на отчаянието и дори на крачка от емигрирането, на поредното интервю в поредната счетоводна къща в Пловдив, след един напълно освободен и честен разговор, бях поканен да започна работа като оперативен счетоводител. Приех работата с недоверие, мислех си че може би има някаква уловка и ме чака яка експлоатация. Но за мое учудване опасенията ми се оказаха напразни. Приятно бях изненадан от доброто отношение на всички мои колеги счетоводители и желанието на управителите на счетоводната къща да придадат опита и знанията си на нас. Аз разбира се отблагодарих подобаващо – с нужното усърдие и упорство попивах с пълни шепи от доскоро скучното за мене счетоводство, което от ден на ден ми ставаше все по-интересно. За няколко месеца успях да науча повече неща за счетоводната професия от всичките 8 години теоретично изучаване в училище и университета.

Сега, година по-късно, имам нужното удовлетворение, че съм тръгнал в правилната посока, както и нужното самочувствие да извървя пътя до край. Мечтата ми е, като добия повече опит да открия и развия собствена счетоводна къща, и съм убеден, че е въпрос на време това да стане.