Днес модата се променя с дни, знаем това много добре. Някой тенденции се завръщат, други няма може би никога да ги видим като препоръчвани и следвани. Как се е променил светогледа за модерно и красиво през вековете, можете да прочетете малко по-надолу.

Тенът

19-ти и началото на 20-ти век. е периодът на бледият тен. Това е най-драстично промененият начин на мислене. По това време се е смятало, че бледата кожа е символ на класа, богатство и красота, тъй като загорелите от слънцето лица било „привилегия” само за работническата класа, която се трудела под слънцето на полето. Ето защо дамите в миналото са давали мило и драго да имат възможно най-светло и бяло лице. Дори са прекалявали в опитите си да постигнат този призрачен бял цвят на лицето, слагайки всякакви мазила, кремове и пудри, които с годините сбръчквали и унищожавали кожата, но какво толкова – нали все пак е бяла!

Високото чело

Това е добре известно и днес – високото чело е знак, че притежателят му е умен и надарен с проницателност. За да измамят природата и околните обаче, много хора през 19ти век всъщност са бръснели част от косата си отпред, за да уголемят видимо челата си и да създадат впечатление за интелигентност.

Гримът

Всъщност носенето на грим се е смятало за грях в определен период от време. Ако някоя дама е решила да подчертае устните си, обикновено това означавало, че тя е проститутка.

Руж

18-ти век от друга страна е векът на ружът. Ако погледнете някои от картините от този период, ще забележите, че жените са обожавали да слагат прекомерни количества руж по страните си.

Буфан прическата

Знаете, това е силно топираната коса по главите на актрисите, играещи във филми за 19-ти век. Тази прическа наистина е била изключително актуална и се е правела масово. Включително се е стигало до крайности като събирането на допълнителни косми от къщите и оформянето им на топка, около която се е оформя прическата.

Плоски и слаби

Няма как да не знаете за тази мода. Още повече, че и до днес имаме мислене, което ни напомня, че прекалените извивки не са хубаво нещо и предпочитаме да сме слаби и плоски като дъски, отколкото по-пълни. Това също е било мания едно време, а може би и все още е?

Промените във възприятията за красиво са еволюирали през годините от странни до това, което днес възприемаме за нормално. Но дали след 100 години нашия нюд-грим например няма да бъде повод за иронични усмивки и част от нечия чужда история?