Качественият превод – има ли такова животно и как го разбирам аз…

С практиката на преводач от и на нидерландски език съм си изградил някои важни правила при извършването на преводи. Опитвам се да ги спазвам и надграждам с времето и натрупания опит. Защото превеждането е отговорна професия и понякога една дума или израз могат да обърнат нещата в съвсем друга посока. А това в някои случаи може да е от особена важност – при превода на юридически, правни и други подобни документи например всяка дума и мястото й в изречението е от значение. Нямам претенциите всичко написано по-долу да е правилно и не очаквам да бъде прието от всеки – факт е обаче, че до момента клиентите оценяват професионализма ни, който в голяма степен е резултат от прилагането на тези правила.

В повечето случаи клиентът няма познания по съответния език – затова той се доверява на преводача.Постарайте се да не го разочаровате.
С малки изключения се предполага, че клиентът няма познанията по съответния език, за да направи преценка за точността на превода. В това отношение клиентът се доверява на преводача. Постарайте се да оправдаете доверието му.

Това, което клиентът вижда и оценява по достойнство обаче е крайния резултат: стил на езика, структура на изречението, текста, използвани думи (термини за съответната област), граматика и др.

Структура на изречението
Всеки език има свои граматически и стилистични особености. В нидерландския език например, глаголите в допълнителното изречение се поставят накрая. Как би ви звучало например: „Не мога да направя това, защото доста трудно да мен е“. И такива ми ти работи…Преводът „дума по дума“ – почти винаги води до объркващ, понякога дори неразбираем текст.Примерът, за който се сещам веднага е превод на правна литература – договори, нотариални актове и т.н. Нормално е в правния език да се използват „засукани“ и дълги изречения, като понякога едно изречение е дълго 5,6 а и повече реда. В такъв случай директният превод определено не е добър съвет. Представете си какво ще се получи от член от фирмен договор, който се състои само от едно изречение и е дълъг 7 (седем) и повече реда! Практиката показва, че такива случаи изобщо не са изключение. Ами получава се…на най-груб език една голяма „боза“…Затова е добре преводачът да има малко смелост да разбие структурата на изречението, така че да се получи разбираем и (доколкото това е възможно в правото) лесен за четене текст, като в същото време съумее да предаде абсолютно точно съдържанието от чуждия език. Определено не звучи лесно. Но и никой не казва, че е.

Използвани думи и терминология
Тематиката и видът на текста първоизточник са много важни елементи, с които трябва да се съобразим още преди да сме пристъпили към превода. Ако например превеждаме обикновено писмо между близки хора, няма да се впускаме в използването на ненужна терминология, просто защото стилът не го изисква, а и най-вероятно текстът първоизточник няма да е написан в такъв стил. Точно обратното – при превод бизнес кореспонденция, официални документи и други подобни присъствието на съответната терминология е задължителна. Колкото по-точно и на място се използват термините, толкова по-богат и оформен стилистично е превода. Въпрос на познания, както по чуждия, така и по български език. Може да се каже „Направих това“ или „Извърших това“, като и двете ще бъдат разбрани, но в различен контекст е добре да се използват подходящите думи. Което обаче не означава, че трябва умишлено да се натрупат много и трудни за разбиране термини, ако видът на текста не го изисква.

Граматика
На пръв поглед граматиката често бива подценявана при преводите, като основно акцента пада върху цялостния превод на текста и това той да бъде разбран правилно. Това разбира се е основната цел на превода. Граматиката обаче също е важен елемент. Преводът всъщност е един текст, който преводачът създава, базирайки се на текста първоизточник. Така, че всички граматически изисквания (както в българския, така и в чуждия език) важат с пълна сила и за преведения текст. Пълен или непълен определителен член, къде да поставим запетая – това са само някои от въпросите, които си задаваме, когато става дума за правилно граматическо оформление на текст. Нямам претенции да познавам перфектно българската и нидерландската граматика, но определено никога не подценявам този важен езиков елемент.

Разбира се, изхождаме от предположението, че между читателите на тази статия няма хора, които пишат „ 4“ вместо „ч“ и 6 вместо „ш“, знаете за какво става дума…В такива случаи граматиката придобива съвсем други измерения.

Превод на съкращения

При много от текстовете за превод, най-вече при специализираната литература се натъкваме на много и понякога непонятни съкращения. Често съкращенията се „превеждат“ директно, но тази комбинация от букви най-често не значи нищо на другия език. Какво би означавало за вас съкращението „ФОДФ“? Най-вероятно нищо. ..FODF (Federale overheidsdienst Financien) е белгийският аналог на НАП. По същият начин би изглеждало преведеното съкращение „NAP“ за един холандец или белгиец, за който евентуално е предназначен превода от български на нидерландски език. Естествено, клиентът може да бъде „проактивен“ и да се поразрови в интернет, където с малко повече късмет може да открие значението на това съкращение. Но нали все пак клиентът си плаща за качествена услуга, а не за да си „разшифрова“ сам превода…

И тук все още не говорим за съкращенията, изписани върху медицински документи, като епикризи и т.н. Почти винаги, когато съм превеждал такъв тип документи обясненията към съкращенията заемат поне една трета от преведения текст. Защото все пак целта на превода е този, който го чете да може да разбере за какво става дума. Това обаче, не означава, че винаги трябва да се търси аналог на съкращението в съответния език, просто защото не винаги има такъв. В такива случаи съкращението просто се превежда на съответния език, като е хубаво да се посочи пълното наименование, за да знае читателят за какво става дума. НАП в такъв случай би се превела като NAI (Nationale agentschap voor inkomsten). Въпрос на познания по езика и съответната държава, опит в съответната сфера и желание от страна на преводача да извърши качествен превод. Никой не очаква преводачът да е наясно със всички съкращения във всяка една област. Клиентът обаче очаква да получи качествена услуга, което от своя страна задължава изпълнителя да положи малко повече усилия при превода, за да се получи качествен краен продукт.

Горното не важи за превод на съкращения на думи като жилищен комплекс например. Тези неща, както и пълните наименования на градове, улици и т.н. е добре да не се превеждат, а просто да се изпишат правилно на латиница. По простата причина, че ако този адрес се използва за изпращане на писма или пратки, пощальонът малко трудно би разчел превода му на японски например…

Оформление на превода
Принципно стремежът ни е преводът да бъде оформен така, че да изглежда възможно най-близък до текста първоизточник. Понякога е трудно, понякога дори невъзможно. И въпреки това, стараем се резултата да е близък до първоизточника. Защото, съгласете се, че няма да останете очарован, ако сте дали за превод на технически документ, пълен с таблици и стойности например, а получите превода в свободен текст. Превода може да е перфектен, ама какво от това. Ходи се оправяй в гората от непознати думи и изрази. Пък и ако аз направя такъв превод и той отиде при белгиеца или холандеца, за когото е предназначен, съмнявам се, че същия ще може да се ориентира в оригинала му на български, за да разбере кое къде е. Пак казвам – не винаги е възможно превода да бъде оформен по идентичен начин както текста първоизточник. Но малко повече вложено време и старание винаги помага. Още повече, че днешните компютърни приложения ни позволяват по-лесно да обработваме и оформяме текст и документи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 + seventeen =

Не съм робот! *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.