Трудовото право (наричано още Кодекс на Труда) е в основата на законови, административни решения, и прецеденти, които отговарят за законовите права и ограничения на работещите хора и техните организации. Като такъв, Кодекса на Труда посредничи в много аспекти на връзката между синдикати, работодатели и служители. В някой страни (напр. Канада), трудовите закони, свързани с профсъюзните работни места се различават от тези, които се отнасят до отделни лица. В повечето страни обаче не се прави такова разграничение.

Все пак, има две големи категории на трудовото право. Първо, колективното трудово право се отнася към двустранните отношения между работник и работодател. Второ, индивидуалното трудово право се отнася до правата на работниците и служителите на работното място, чрез трудов договор. Работническото движение е инструмент за влизането в сила на законите за защита на трудовите права в 19-ти и 20-ти век. Кодекса на Труда е неразделна част от социалното и икономическото развитие от Индустриалната революция насам. Стандартите на заетост са социални норми (в някои случаи и на технически стандарти) за минималните социално приемливи условия, при които служители или изпълнители ще работят. Правителствени агенции (като бившата администрация за американските стандарти по заетостта) прилагат трудови стандарти, кодифицирани от трудовото законодателство (законодателна, регулаторна или съдебна).

Трудовото право у нас първоначално се наричало “социално законодателство”, но после то става “промишлено законодателство” а впоследствие достига до своето наименование и до днес “трудово право”. Възникването на трудовите закони у нас е свързано с процесите по образуване на Третата българска държава, възникването на българска индустрия, на нови икономическо-социални отношения като цяло. Освобождението поставя началото на Третата българска държава и се създава търновска конституция и българско законодателство, което е в съответствие на поставените европейски стандарти. Създаването на закони, които целели покровителстване и насърчаване на държавната индустрия, предполагат необходимостта от възникване на трудово законодателство. Работническото движение (БРП, а по-късно БКП) е било основното движение, което е имало за цел да защитава правата на работещите през 19-20 век.

Решения на огромен брой трудово-правни казуси може да намерите в страницата Въпроси и отговори по Кодекса на труда в експертния счетоводен портал balans.bg