Мит или реалност е истинското лице на живота, реалност или мит е живата истина за  безбройните лица на неудобните откровения. Не е ли странно колко трудно хората разкриват сърцето и душата си, та нали цял живот се учат да споделят – споделят живота  си, споделят неоснователните си притеснения, споделят тайните си вълнения и в крайна  сметка се оказва, че не са в състояние да споделят себе си.

Нормално е да колекционираме специалните моменти от живота си само и единствено за себе си, но това не оправдава бягството ни от света и хората. Съдбата ни предизвиква, а  ние дори не се опитваме да отвърнем с достойнство на това предизвикателство, за да не  нарушим спокойното си съществуване и да не рискуваме емоционалната си стабилност.

Настъпва моментът, в който се изправяме пред собствения си избор и вече не сме в състояние да се рестартираме, защото не е останало абсолютно нищо от предишното ни аз. Вече сме нови хора с нови възгледи, които не включват предишния ни живот, който вече е попаднал в паяжините на миналото.

Миналото ни притиска с бремето на преживяното, настоящето ни вдъхновява със силата на очевидното, бъдещето ни провокира под формата на предстоящо събитие, а ние продължаваме да се крием от самите себе си, слагайки маската на равнодушието.

Отсъстващото ни присъствие в нечий живот е показателно, но за кого – за нас или за останалите…

Игра на думи, която владеем до съвършенство, но която не можем да спечелим, защото се играе от самите нас, а ние не можем да сме едновременно палачи и жертви. Понякога забравяме този факт и започваме да спекулираме с чувствата на другите, подчинявайки ги на собствените си егоистични стремежи. Изкуството да бъдем себе си е поредната илюзия, която ни спасява от тягостните житейски гафове.

Какво всъщност искаме от живота, какви очаквания имаме за съдбата си… Списъкът с позитивите и негативите едва ли ще ни отвори очите за истината, която не сме в състояние да проумеем.

Всичко се свежда до способността ни да приемем или да отхвърлим реалността на мита за превъзмогналия себе си човек, или да игнорираме митичната реалност на една визуализирана действителност.

Виртуалният ни живот не изключва магията на непосредствената комуникация, затова от особена важност е да останем верни на неудобната истина за истинската ни същност.

Статията е изпратена от Петя БЛИЗНАКОВА