Народен театър „Иван Вазов”

Народният театър „Иван Вазов” е една от най-емблематичните сгради в София. Това е и най-старият театър в България след Освобождението. Сградата е част от съвременните архитектурни проекти на Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Виенските архитекти са се специализирали в проектиране на сгради за театри. Заедно те изграждат не малко театри в Източна и Централна Европа. Сградата на Народния театър е завършена през 1906. и е открит няколко месеца по-късно – в началото на 1907г.

Сградата на театъра е била разрушавана и опожарявана няколко пъти. През 1943-44г. е засегната сериозно от бомбардировките над София през Втората световна война, но е възстановена веднага след края на войната. Към момента Народен театър „Иван Вазов” разполага с 3 зали. Голямата зала е на няколко нива – с 2 балкона и партер. Тя разполага със 750 места. Камерната сцена, намираща се под голямата зала, разполага със 120 места. Освен това театърът разполага и с още една зала – Сцена на четвъртия етаж, която сама по себе си разполага със 70 места.

През последния сезон (2011-2012г.) Народният театър си извоюва още няколко статуетки, които да прибави към успехите си. Един от най-успешните съвременни млади режисьори – Явор Гърдев, спечели Аскеер за режисура за спектакъла „Нощна пеперуда” по текст на Пьотър Гладилин. В тази престижна категория той премери сили с учителите си – Иван Добчев и Маргарита Младенова, продукт на чиито майсторски клас в НАТФИЗ е самият той. Друга успешна негова постановка от скоро приключилия сезон бе „Ръкомахане в Спокан”. Черната комедия, продукт на съвременния драматург Мартин Макдона, спомогна и на младата българска актриса, Теодора Духовникова, да грабне Аскеер за Поддържаща женска роля.

Друго интересно събитие през сезона бе и постановката на гост-режисьора Юрий Бутусов. Спектакълът му „Лов на диви патици” по текст на Александър Вампилов, беше изключително силен, но не достатъчно добре разбран и приет от българската публика. Магията и съчетанието на музиката и символите предизвикаха невероятно въздействие на хората освободили достатъчно мислите си, за да ги разберат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Не съм робот! *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.