Безконтролното и не премерено кредитиране, което бе главната причина за тежката финансова криза, вече е в историята. Банките научиха своя урок и вече подхождат с особено внимание, по отношение на това на кой отпускат кредит.

Политиката на банките по отношение на кредитирането стана много строга и премерена. Преди да се одобри, всеки един кандидат за кредит е длъжен да се съобрази с множество условия и критерии, с които банките се презастраховат. Банковите служители вече обръщат внимание на достоверността и коректността на счетоводната документация, когато кандидатът за кредит е юридическо лице. Тя задължително се анализира и от счетоводен специалист, който преценява, дали клиента правилно е декларирал пред тях имущественото си и финансово състояние. Обикновено при кредит се изискват следните счетоводни документи – годишен финансов отчет за предходната година, междинен отчет за периода непосредствено преди кандидатстването за кредита, оборотни ведомости, справки за задълженията и вземанията, годишна данъчна декларация, ДДС декларации за 12 месеца назад, банкови извлечения, сключени договори с клиенти и доставчици и т.н. Налага се практиката за проверка на достоверността на счетоводната информация – чрез запитвания на контрагенти, чрез проверки на място в обектите на кандидата за кредит от кредитните инспектори и т.н. Всичко това намалява риска от отпускането на т.нар. лоши кредити.

Почти нулевия контрол върху счетоводната професия обаче, изразяващ се в ниската степен на регулация на счетоводството от страна на държавата и липсата на ясно изразена регулативна роля на някоя професионална организация, правят изключително лесно манипулирането на счетоводната информация. Честа практика е собствениците и счетоводители да подписват финансови отчети без нужния ценз, счетоводните къщи, бидейки зависими от своите клиенти, често пъти угоднически манипулират счетоводни документи. Всичко това затруднява максимално кредитните специалисти, да направят правилна преценка за платежоспособността и финансовото състояние на потенциалните кредитополучатели.

Затова се налага практиката, кредити да се отпускат по-лесно на компании, които прилагат добра счетоводна отчетност. Обръща се внимание на изрядността на счетоводните документи, на изрядността по отношение на взаимодействието на дружеството с НАП, НОИ и т.н.

Гаранция за това е дружествата да осъзнаят нуждата от качествено счетоводно обслужване и да разберат, че инвестирането в тази посока ще им донесе много позитиви в бъдеще. Фирмите трябва да положат усилия за усъвършенстване на счетоводството си, което освен всичко друго, би им помогнало да си набавят по-бързо и по-евтино капитали за реализиране на предприемаческите си намерения.