Кръвното налягане е важен показател за здравословното ни състояние. Ето защо, особено с напредване на възрастта, се налага периодично да го следим – хипертонията започва без симптоми.

Известно е, че количеството на кръвта е между 5 и 8 процента от общото ни тегло. Доставя кислород и други вещества до нашите органи и транспортира отпадните продукти до местата за изхвърлянето им от тялото.

Циркулиращата кръв се движи чрез сърцето по кръвоносните съдове. Тя е над половината от общото количество. Някои органи и системи (далак, черен дроб…) съхраняват останалата част от кръвта.

Какво представлява кръвното налягане.

Това е налягането, което движещата се кръв оказва върху стените на кръвоносните съдове, и по-специално, върху стените на големите артерии. Специализираният термин е артериално налягане (АН).

Медицината дефинира две стойности на налягането: систолно и диастолно.

Систолното налягане (т.н. горна граница) е стойността при свиване на сърцето (моментът на изтласкване на кръвта).

Диастолното налягане (т.н. долна граница) е стойността при отпускането му (моментът на пълнене на сърцето).

Въпреки разликата в тези две стойности кръвният поток се движи с приблизително еднаква скорост. Това се постига посредством разширяване и свиване на стените на аортата и големите артерии. С напредване на възрастта еластичността на тези съдове намалява, което води до промяна в скоростта на кръвта и способността за кръвоснабдяване на отделните органи и системи.

Какви са нормалните стойности на кръвно налягане.

Кръвното налягане се обозначава с двете си стойности систолно / диастолно, например 135 / 85.

Стойностите се различават в зависимост от възрастта и здравословното състояние.

В таблицата по-долу е показана ориентировъчна схема за стойностите на кръвното налягане при възрастен човек.

В общия случай:

• ако горната граница надвишава 140 или долната надвишава 90, можем да говорим за високо кръвно налягане;
• ако горната граница е под 90 или долната граница е под 60, налице е ниско налягане.

До неотдавна за „идеално“ кръвно налягане се считаше 120 / 80. Сега специалистите твърдят, че стойности до 140 / 90 не би трябвало да предизвикват безпокойство при възрастни лица.

Как се измерва кръвно налягане.

Много са факторите, които влияят на измерването. Например физическата активност непосредствено преди измерване може да го повиши, ето защо се препоръчва поне 5-минутно състояние на покой. Цигарите, кафето и алкохолът също завишават погрешността.

Влияние оказват и някои психологични фактори. Дори влизането в лекарския кабинет може да увеличи стреса и тревожността, а оттам – и кръвното ни налягане (т.н. „хипертония на бялата престилка“).

За постигане на точност при измерване трябва да се спазват някои правила:

• необходимо е да сме седнали в ненапрегната поза, с облегнат гръб, отпуснати (не кръстосани!) крака и с опрени на пода ходила;
• ръката да лежи на опора (маса, възглавница, подлакътник…), като средата на мишницата е на нивото на сърцето;
• измерването се прави на гола ръка, а не през дреха;
• маншетът на апарата за кръвно налягане се поставя така, че маркучът да е от горната страна (върху артерията), като разстоянието между долния му край и сгъвката на ръката трябва да е около 2-2,5 см;
• при неколкократни измервания за проследяване те се извършват на една и съща ръка с един и същ апарат.

Възможно е и измерване в легнало положение, тогава ръката трябва да е отпусната до тялото на ниво – средата на гръдния кош.

Допускани грешки при измерване на кръвно налягане.

Отчетеното кръвно налягане е по-високо, ако:

• мишницата е под нивото на сърцето;
• пациентът е напрегнат, гърбът му не е облегнат, а краката са провесени или кръстосани;
• маншетът не е стегнат достатъчно.

Отчетеното кръвно налягане е по-ниско, ако мишницата е над нивото на сърцето.

Измерването през дреха е неточно.

При аритмия се правят няколко измервания и резултатите се усредняват.