С всеки изминал ден ставаме свидетели как в медиите и в общественото пространство все по-често   място заема въпросът за т.нар. „световно правителство”. Политици, експерти и дори обикновени граждани свободно коментират идеята за образуване на световно правителство. Разсъждавайки човек би стигнал до това, че това понятие  би следвало да включва много повече неща, отколкото обикновено сътрудничество между нациите. То би било някакво политическо тяло с наподобяващи държавност характеристики, опиращо се  върху набор от закони. Също така да разполага със собствен върховен съд, парична единица, собствено законодателство от хиляди страници, огромна административна служба и способността да привежда в действие въоръжени сили. Самата идея за  „световно правителство” се явява закономерно продължение на  глобализацията и последиците от нея.

За първи път  от началото на човечеството, възниква някакъв разговор, някаква възможност и най-важното- наличие на  средства, чрез които да бъдат направени сериозни стъпки по посока на някакво световно правителство.
За добро или за лошо светът се променя. Всеки опит да се запази статуквото е ход срещу самата природа, а тя вече е доказала, че си знае работата. Именно постоянната промяна е основата на живота. Независимо дали е воден от финансови, икономически, политически или други цели  човек мени облика на света .
И макар да изглежда правдоподобно как някакъв тип световно правителство би могло да се появи през следващите сто години, да речем, каквито и да било усилия в посока на „глобално управление“ при сегашните условия ще бъде изключително бавен и болезнен процес. Причината е в съществуването на добри, и лоши фактори. Най-неблагоприятната причина е отсъствието на решителност и воля  от страна на националните политически лидери, които – независимо от честото говорене за „застрашената планета“ и подобни, в крайна сметка са все още далеч по-съсредоточени върху следващите избори у дома.

Но този „проблем“ подсказва също така защо напредването към глобалното управление ще има характер на бавно приплъзване.  Дори в ЕС – който е лоното на основаващото се върху закона международно управление, идеята си остава непопулярна. В последните години Брюксел преживя  една болезнена поредица от унизителни разгроми на референдуми. Тогава плановете за „още по-обвързан съюз“ бяха „подобаващо“ оценени от гласоподавателите. В общи линии, съюзът напредваше най-бързо, когато широкообхватни и дългосрочни сделки биваха сключвани от политици, след което гласувани, без пряката намеса на избирателите. Следователно международното управление става по-ефективно, само когато е антидемократично(което е един обезпокоителен факт). В заключение можем да кажем, че най-наболелите и сериозни световни политически проблеми са наистина международни по природа, но политическата идентичност на средностатистическия гражданин си остава все така локализирана. И до разрешаването на този проблем планът за световно правителство ще остане неосъществим. Събитията в  следващите няколко десетилетия ще са от изключителна важност за това в каква посока ще поеме света в своето развитие.

On Politics, Global Security and Defense