Вече са в х од изследвания на учените, с които те искат да установят дали определени стволови клетки от възрастна тъкан имат същите възможности и потенциал както ембрионалните стволови клетки. Проучванията постоянно разкриват нова информация и всички се надяваме, че терапевтичните приложения и от двата източника ще бъдат развити. Но въпросът кой източник е с по-добър потенциал си остава.

Възрастните стволови клетки, обикновено са по-малко гъвкави и разнообразни отколкото ембрионалните стволови клетки.  Ембрионалните стволови клетки имат много по-голям потенциал за диференциация отколкото зрелите клетки просто защото ембрионалните могат да се развият в почти всеки вид клетки в човешкото тяло. И обратното, зрелите стволови клетки могат да се развият само в ограничен брой видове стволови клетки, така че техните потенциални приложения не са толкова големи коклото при ембрионалните. Но най-скорошните проучвания в областта показват, че възратсните стволовиклетки могат да имат по-голяма пластичност, отколкото първоначлно се смяташе. Това означава, че те ще бъдат в състояние да се диференцират в по-голяма гама от специализирани клетъчни типове. За момента, обаче може да се окаже, че ембрионалните стволови клетки все още имат предимство с тяхната способност да се диференцират по-лесно от колкото зрелите.

Но в крайана сметка кои клетки са по-добрия вариант: възрастните или ембрионалните? В случая отговорът е, че колкото повече стволвои клетки като количество, толкова по-добре. Ембрионалните стволови клетки са способни на почти неограничено създаване на колонии, когато са поставени в съответните условия, докато стволова банка с възрастни клетки не се размножава с такава готовност. Разбира се, нивото на трудност варира, ембрионалните клетки могат да бъдат отглеждани сравнително лесно в лабораторни условия докато възрастните клетки не се отглеждат така лесно, когато са изолирани от зрялата тъкан. Терапиите със стволови клетки изискват голям брой клетки, за да има резултата и трудното отглеждане и колонизиране на възрастните стволови клетки прави тяхното използване не толкова ефикасно и за това те не са предпочитани от медицината.

Освен това, когато става въпрос за ефекта върху имунната система на получателия трябв ада признаем, че няма опастност от отхвърляне, когато стволовите клетки са взети от същия пациент, колонизирани са и са имплантирани обртно или иначе казано донора и реципиента са едни и същи. Имунната система на рецепиент не отхвърля клетките, защото те са съвместими с тялото. А това прави терапиите с медикаменти за поддтискане н анимунната система излишни.