Какво представлява заемът за послужване? Това е договор, при който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя вещ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне.

Правна характеристика

Договорът е реален (елемент от фактическия състав на сключване е предаването на вещта), безвъзмезден, едностранен, с оглед личността на заемателя и неформален.

В случай, че вещта бъде предоставена срещу определена цена, този договор би представялвал договор за наем, а не за заем за послужване.

Страните по договора се наричат заемодател (лицето, което предоставя вещта за ползване на друго лице) и заемател (лицето, което получава вещта за ползване).

В ежедневието договорът се сключва най-често в устна форма, като няма проблем същият да бъде оформен и в писмен документи с или без нотариална заверка. Тук следва да уточним, че заемът за послужване е реален договор, поради което същият се счита за сключен едва след предаването на вещата.

Обект на договора за заем за послужване могат да бъдат единствено непотребими вещи. Потребими вещи са тези, които при използването им според тяхното предназначение биват унищожени или дотолкова увредени, че не могат повече да се използват по предназначение – хранителните стоки, суровините и горивните материали.

Права и задължения на страните

Със сключване на договора заемателят се задължава да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи. Той може да се ползва от заетата вещ само в съответствие с уговореното в договора. В случай, че не е уговорено нищо, вещта следва да се използва спрямо нейното предназначение. Заемателят няма възможност да отстъпи ползването на веща на трето лице.

При неизпълнение на някое от изложените по-горе задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност. Ако той е дал вещта в заем на друго лице – двамата отговарят солидарно.

В случай, че е необходимо да бъдат осъществени дадени обикновени разноски за поддържане, запазване и използване на вещта, същите са в тежест на заемателя. Той обаче има право да претендира от заемодателя заплатените от него извънредни разноски, ако те са били необходими и неотложни.

Когато умишлено или поради небрежност заемодателят не е съобщил на заемателя за наличието на скрити недостатъци на заетата вещ и от тях са възникнали вреди за заемодателя, заемодателят дължи обезщетение за тези вреди.

Прекратяване на договора

Договорът за заем за послужване най-често се прекратява след изтичането на уговорения в него срок или постигане на описаната цел на ползването. Но съществува и възможност заемодателят да поиска връщане на вещта преди изтичане на срока – ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай, ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си.

Ако в договора на са уточнени срок и цел на ползването, заемодателят може да поиска връщането на вещта по всяко време.

След изтичане на срока на договора, постигане на целта на ползването или в другите хипотези за прекратяване на договора, заемателят е длъжен да върне вещта. В случай, че върне вещта повредена, а повредите са настъпили през време на ползването й, заемателят дължи обезщетение за вреди, освен ако докаже, че те са следствие от причина, за която той не отговаря. Заемателят дължи обезщетение и за вреди, причинени от лица от неговото домакинство.